Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България в партньорство със сдружения “Алианс за регионални и граждански инициативи (АРГИ)“ и „Комън степ“ организират фотоизложба под надслов „Очите на надеждата”, посветена на децата – бежанци в Сирия.

 

На 2 юни /понеделник/ от 18 ч. в Културен център „Тракарт”. Експозицията ще може да бъде разгледана от пловдивчани и гостите на града до 12.06.2014 г.

 

Фотоизложбата е заснета на сирийска територия от фотографа Васил Къркеланов и журналиста Нидал Хлайф.  В нея са отразени трудностите и болката на сирийските деца, които преживяват големи страдания и същевременно тя отразява силният им стремеж към живот и надеждата за по-добро бъдеще.

 

 “Основно се занимавам с модна и рекламна фотография, но това лято получих предложение да се включа в един хуманитарен проект, свързан с бежанците и по-специално децата в Сирия. Приех почти веднага и след две седмици заминахме. Там попаднах в изцяло друг свят. Свят на граници. Граници между държави, между мира и войната, между различни религии, между отчаянието и надеждата, между живота и смъртта. Земеделци, занаятчии, учители, лекари, студенти, изгубили бъдещето си. Жени, изгубили мъжете си, майки синовете си, деца изгубили родителите си… Снимахме в лагера Атма, Северна Сирия, където живеят над 20 000 души, предимно жени и деца избягали от ужасите на войната. Голяма част от тях живеят под открито небе, тъй като палатките не стигат за всички. Там, без почти никакви условия за живот, без храна, вода и канализация, живеят вече две години тези, които нямат средства или документи, за да продължат по-нататък, през границата с Турция. Пътувахме и до района Jabal al-Zawiya, където в пещерите под останките на древен град живеят предимно деца, останали без роднини по време на войната. Децата на Сирия. Рано помъдрели, видели и преживели преждевременно много болка и страдание. Именно в техните очи видях надеждата. Надеждата, че ще има „Утре“. Утре, когато отново ще имат дом. Когато ще могат да ходят на училище, без да се страхуват. Когато ще имат обяд. Когато отново някой ще ги целува за лека нощ. Деца, на които им се играе и чийто очи се смеят, малко след като са плакали. Най-красивите деца, които съм виждал.”

Васил Къркеланов